МЪНЍСТЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Мънистен (в З знач.). Липовият гъсталак се отърси от ситния мънистест насип на есенната роса. Т. Харманджиев, КВ, 58. В бележката бе написано с познатия красив мънистест почерк на владиката: „Отче поп Антоние, идете веднага да опеете мъртвеца!“ Т. Харманджиев, КЕД, 194.