МЪНЍСТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Мънистен. Ерген до девойка, девойка до ерген .. Мънистови, мерджанови, кехлибарени, монетни гердани на шии. Ив. Карановски, Разк. I, 12.


Източник: Речник на българския език (онлайн)