МЪНЍСТЦЕ, мн. -а, ср. Разг. Умал. от мънисто. Другите моми оплитат косите си с мънистца: синки, белки, червенки, .., а Радкавсе с черек рубийчета. М. Георгиев, Избр. разк., 50.


Източник: Речник на българския език (онлайн)