МЪ̀НИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. 1. Умал. от малък. Сега .. тя отеднаж почувства, че имаше някакъв мъничък дял в народната борба, че беше свързана с тая борба, макар и с една тъничка нишка. Д. Талев, И, 214. Килията е мъничка — около два метра дължина и метър и половина широчина. Г. Караславов, Избр. съч. III, 174. — Добър вечер, Сивушке!— чу се и гласът на Орехчето, което беше толкова мъничко, че едва личеше на клончето. О. Василев, ДГ, 29. Помниш ли какво беше някога, когато бяхме мънички! Елин Пелин, Съч. III, 30. Градът живееше своя мъничък, делничен живот на местни грижи, на неизбежните клюки, на дребни радости и интриги. К. Константинов, ППГ, 311. Той остана сирак от мъничък. Майка му .. почина от тежката болест. Чудомир, Избр. пр, 27.
2. Като същ. мъничко ср. Малко дете, бебе или малкото на животно. Катя започна да се грижи за биволицата, от която очакваха мъничко. Н. Каралиева, Н, 1239.
— Други (диал.) форми: мънѝчък, мъ̀нѝчек, мъ̀нѝчак, мъна̀чък.