МЪ̀НКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от мънкам и от мънкам се. Отначало жената отговаряше с мънкане, едва-едва отронваше по някоя дума. Б. Несторов, АР, 32. — Добре, ще дойда. Но при едно условие: строго ще определим нашите искания. Да няма мънкания и колебания. Ст. Чилингиров, РК, 68. И текста на песента не са научили, та се чува едно генерално мънкане. Ж. Шемтов, ФП, 28.