МЪ̀РВА̀1 ж. Диал. 1. Мръвка; мръва1. Не е лаял ни Генович / с своята дружина / за две пари, за комат хляб, / за мърва сланина. Л. Каравелов, Съч. I, 77. ● Обр. Он от дете знае да работи — баща му не го е жалил, .. Не! От мърва дете одеше да работи. Е. Огнянова, НШ, 26.
2. Като нареч. За количество — малко, не много; мръвка, мръва1. Хай ти жено, жива жалбо, / от що ми болна лежиш? / Хай ти мъжо, стопанине, / мърва глава ме наболява. Нар. пес., РБЯ III, 86.
МЪ̀РВА̀2 ж. Диал. 1. Гореща пепел и жар; мръв, мръва2. Направя са от няколко яйца желтъка на огън или на мърва с нишаста или чисто брашно клейстер, като чириш. 3. Княжески, ПРШ (превод), 76.
2. Въглищен прах. Но вместо други паметник — самин / той сред полето ниска порта дигна, / на свършване нацапа я с мърва, / окичи я со хлопки, с кикириди. Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 61. Въгларите просто са пропити от черен прах — мърва, и заради това ги наричат .. мърваци. В. Караманчев, ЧЗ, 54.