МЪ̀РВЍНКА ж. Диал. Умал. от мърва1 (в 1 знач.); мръвчица. Нищо така фатално не изменя характера на хората, не преобразява душата, както мигът, в който човек зърне себе си в оная мървинка, в която е цял олицетворен, която иде да наследи, да го замести като излишен вече. П. Росен, ВПШ, 70.