МЪ̀РДАНЕ ср. Отгл. същ. от мърдам и от мърдам се. Всяко мърдане на ръката му [на фараона], всяко отваряне на устата му е могло да реши съдбата на цял народ. Стр. Кринчев, СбЗР, 372. Следеше всяка дума, що излизаше изпод перото му, като я повтаряше само с мърдане на устните. В. Геновска, СГ, 296. — Докато не оздравееш, няма мърдане оттук! К. Калчев, ЖП, 413. Беят, и той беше позачул за такова мърдане на раите. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 26.
◊ Няма мърдане. Разг. За подчертаване, че е невъзможно неподчинението, изплъзването от някакво задължение, въпреки нежеланието да се направи нещо, да се постъпи по определен начин. — Дипломатическите закони са като военните: няма мърдане, брате. П. Незнакомов, ЖВ, 36. — А каже ли нещо народът, няма мърдане. Й. Попов, ББ, 25.