МЪРДУ̀КАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Мърдам, шавам. Той гледаше жътварите, които мърдукаха между кръстците, и песните им вълнуваха кръвта му. А. Каралийчев, ЛС, 26. Човешкият живот е река. Смъртта е рибар, който ходи по брега и хвърля мрежа. Понякога този рибар, след като метне своята неумолима мрежа, сяда на брега и запушва. Обречените души мърдукат под водата и чакат — докато рибарят изпуши цигарата си. А. Каралийчев, С, 24.