МЪ̀РЖДЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Остар. и диал. Мръщя, въся (чело, вежди, лице). Георги не отговарял; той само мърждил челото си, хапал устната си и разговарял са сам със себе си, чегато са приготовлял да каже нещо съвсем необикновено. Л. Каравелов, Съч. IV, 163. Жената ви, .., мържди челото си, въси веждите си, хапе устната си и отговаря полусърдито: „Ами че! .. Да станеме резил на хората!“ Знан., 1875, бр. 6, 93.
МЪ̀РЖДЯ СЕ несв., непрех. 1. Мръщя се, въся се. Влязла в лозето и се мържди на гроздето. Н. Геров, РБЯ III, 86.
2. Само 3 л., ед. За време — заоблачавам се. Времето се мържди, ще вали. Н. Геров, РБЯ III, 86.