МЪРЗЕЛА̀Н, мн. -и и -овци, м. Разг. Пренебр. Мързеливец, ленивец, мързеланковец, мързеланко, мързеливко. С практичния си ум Джупуна не ги [анархистите] разбираше и не желаеше да ги разбере. Смяташе ги мързелани, пропаднали хора и болни мозъци. Ем. Станев, ИК I и II, 9. Няколко души стоеха на синорите на новите си ниви и гледаха ралата на Пандевци. Цялата низина бе заградена и завладяна от тях .. — Дадоха, но и взеха най-хубавото място. — Кой ни е крив, като сме мързелановци? К. Петканов, СВ, 228-229. Голям мързелан си, нищо не похващаш да свършиш у дома.