МЪРЗЕЛЍВЕЦ, мн. -вци, м. Мързелив, ленив човек; ленивец, мързелан, мързеланковец, мързеланко. Противоп. работливец, работливко. — Ела, .., да ядеш — викала го тя от къщи. А той едно си знаел: — О-ох! Тогава жена му вземала паницата, отивала под черницата и почвала да сипва чорбата направо в устата на мързеливеца. СбХ, 140. — Чие е сега благото? — То е в нашата мера, но го използва държавата, а най-вече мързеливците от селото — не им се работи на полето, ловят по цял ден риба. Н. Стефанова, РП, 40. Търси Лиса тук, търси там, най-сетне намери буренясало лозе, неорано и неокопано от години. — Охо — рече тя, познавам това лозе: то е на най-големия мързеливец в селото. СбХ, 37. — Заклел съм се, че докато съм директор, мързеливците и хайтите ще прогонвам! Всеки мързеливец ме обижда лично, никому не ще простя, докато съм директор и докато съм жив! Р. Михайлов, ПН, 142. За съжаление / съдбата прави често тази грешка: / от мързеливеца създава туз богат,/ а работливият — да мре от глад! Д. Подвързачов, Б, 49.