МЪРЗЕЛЍВО нареч. 1. Като мързелив човек, с нежелание, неохота за работа, действие; лениво, мързешката, мързеливската, мързеливски, мързелански, мързеланската, мързелашката. Някои лежат под сенките покрай шосето, изтягат се мързеливо и се прозяват. Л. Стоянов, Х, 125. Полковникът откри малките си, помътени очи, .. Бе сънувал нещо хубаво, та му се искаше да подремне мързеливо още минута. О. Василев, Т, 5. ● Обр. Спряло се онова лятно слънце мързеливо на средата на небето и не слиза! Н. Хайтов, ДР, 216. В класните стаи часовете почваха отначало мързеливо и разсеяно, но сетне постепенно се съживяваха. К. Константинов, ППГ, 48.
2. С бавни, лениви движения; бавно, лениво, отпуснато, вяло. Противоп. бързо, енергично. Кънчо, мързеливо и без определена цел, закрачи назад. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 372. Вълко наистина се завърна скоро. — Добре дошъл, свато! — поздрави той спокойно, леко усмихнат и се ръкува мързеливо. Г. Караславов, СИ, 211. Войниците видяха подпоручика, повдигнаха се мързеливо и вяло отдадоха чест. Д. Кисьов, Щ, 192. Биволите мързеливо преживяха. К. Петканов, ОБ, 154. Дървята шъпнат, птички рой грамаден / цвърчат си, крави млечни мързеливо / пристъпят. Ив. Вазов, Съч. II, 14.