МЪРЗЕЛЍВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на мързелив; мързел, леност. Противоп. работливост, трудолюбивост. Человек ся поправя от големството, от гнева, от лакомството и от мързеливостта. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 59. Испания, .., има остроумен народ, задържан много време в незнане и мързеливост от своите калугери. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 24. А последствията на тая немарливост и мързеливост е тая, че пътищата по Балканския полуостров са намират в такова положение, което е за оплаквание. С, 1872, бр. 39, 310. Работливостта хвали човека, а мързеливостта го грози. Δ Що за мързеливост и небрежност е да не се напрегнете малко и да пренесете багажа сами, ами да го оставите да се мокри на дъжда, докато ние дойдем!