МЪРЗЕЛУ̀ВАМ, -аш, несв., непрех. Прекарвам времето си в безделие, мързел, леност; безделнича, лентяйствам. След обед никой не мързелуваше. Разделени на чети според въоръжението си, „болярите“ излизаха на някоя близка полянка и там се учеха да стрелят с лък. Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 150. Едва след часове .. — двете момчета се свряха под стълбите към горния кат. Да ги не види вратарят, че мързелуват. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 487. Не виждам и пишещата ти машинка върху масата. Така — отделите се от къщи и започвате да мързелуватe. Кл. Цачев, СШ, 124.