МЪРЗЕЛУ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от мързелувам; безделничене, лентяйстване. Изкачването беше трудно, докато скованият от мързелуване организъм свикне с ритъма на движението. Н. Хайтов, ПП, 127. А за осемчасовия работен ден те и не искаха да чуят — това, .., си било мълзелуване, което, разбира се, пак щяло да стане за сметка на земеделските производители. Г. Караславов, ОХ III, 211.