МЪРЗЀШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Диал. Омразен. Мързешен ми си да те гледам, убил те Господ да би те! Т. Панчев, РБЯд, 215. Щото си пое в савнало, / това ми йе най-мързешно, / оти вика: „Ай станете!“ Т. Панчев, РБЯд, 215.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.