МЪРЗЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв. Диал. 1. Прех. Мразя. Вий сички обичате Злоческа, а Сретка мързите. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 81.
2. Непрех. С предл. на. Завиждам. „Не йе никак за чудене, че левът, мързи на слона за ягката му снага.“ Кр. Пишурка, К, 90.