МЪ̀РЛА ж. 1. Разг. Мръсна, нечиста, неспретната жена, мръсно, нечисто, неспретнато момиче. До оградата, направо на земята седеше една мърла, а недалеч от нея играеха в прахоляка две момченца.
Пренебр. За изразяване на неприязнено, оскърбително отношение към жена, момиче. Майката и бащата под дъжд от ругатни се мъчат да я обуздаят. „Махнете се от очите ми! Мърла такава! Мухльо! Веднъж ще ида на театър“. Ст. Даскалов, СЛ, 219-220. // Жена, която цапа, мърси, момиче, което цапа, мърси; мърлячка. Съседката ни е мърла и затова стълбищната ни площадка е винаги мръсна и отрупана с всевъзможни вещи, които би трябвало да се изхвърлят на боклука.
2. Диал. Мързелива жена, мързеливо момиче (Т. Панчев, РБЯд).