МЪ̀РЛЬО, -то, мн. -вци, м. Разг. Мръсен, нечист, неспретнат човек. Иди се изми мърльо таков. СбНУ ХLII, 268. Канят мърля на одър, а той бяга под одър. Н. Геров, РБЯ III, 87.
Пренебр. За изразяване на неприязнено, оскърбително отношение към мъж, момче. — Хей, Чорлав, не закачай животинчето! — сърдито изръмжа той. — Ти пък защо се обаждаш! — настръхна Тошо .. — Я лягай да спиш бе, мърльо! Й. Гешев, ВТ, 13. — Ако съм изтървал някоя и друга пиперлия приказка, значи, си я заслужил. Да се разберем като мъже. Срам и позор за двама ни, ако позволим да ни гавнат някакви мърльовци като Марийка и Денчо. В. Нешков, П, 170. // Човек, който работи нечисто, небрежно, некачествено; мърляч1. Не му давай на тоя мърльо да върши това, само ще го развали.