МЪ̀РЛЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. За мъжко животно — оплождам; мръкам (Н. Геров, РБЯ).
МЪ̀РЛЯ СЕ несв., непрех. Диал. Оплождам се; мръкам се. — Природата си е наредила кога да се сее и жъне житото, кога да се мърлят овците и да се ягнат. Ст. Даскалов, ЕС, 113. Дойде време да се мърлят овцете — утре пускаме кочовето. БД I, 113. „Ами кога видя това той, преди ли да почнат да се заплодяват овцете или после?“ „Ааа, преди да се мърлят, преди!“ Ст. Даскалов, СЛ, 464. Кравата ся мърли. Н. Геров, РБЯ III, 87.