МЪ̀РЛЯВ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Мръсен, нацапан, нечист. Мърляво хлапе бутна вратата. Ст. Мокрев, ЗИ, 103. Когато вече съвсем светна и из всички шатри се заизмъкваха сънени, дрипави хора, между краката им се затъркаляха дребни, рошави, мърляви дечица. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 484. Седем дечурлига, кое с парцалива риза, кое облечено с нещо подобно на антерийка, с мърляви лица се помъкнаха като прасци след бащата. ОФ, 1950, бр. 1746, 4.
◊ Мърляв в ръцете. Диал. Крадлив.