МЪРЛЯ̀Ч1 м. Разг. Неодобр. 1. Човек, който мърси, цапа; мърльо. — А защо ти, гарга такава, сееш клечки из спалното помещение? Ей сегинка я намерих до твоя креват. Мърляч с мърляч! С. Северняк, ВСД, 152.
2. Човек, който проявява неумелост, несръчност, неподготвеност при извършването на някаква работа. Прасетата им на село, жените и децата им на село, а те, мърлячите, като че ли дошли в нашия завод на гурбет. Д. Кисьов, Щ, 310. — Аз готвя научен труд. — Десет години готви научен труд!.. Изяде имота на баща си, защото готвел научен труд. Една страница не си написал, мърляч такъв! ВН, 1958, бр. 2274, 4.
МЪРЛЯ̀Ч2 м. Диал. Мъжко животно (обикн. овен, пръч), което се отглежда за разплод; мръкалец.