МЪРМО̀РЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от мърморя. Германецът се събуди от тихо мърморене на гръцки, което идеше през отворения прозорец от съседния двор. Д. Димов, Т, 501. Евгени беше вече навлязъл в гората, когато го сепна неясен детски хленч и сърдито мърморене на женски глас. Д. Ангелов, ЖС, 19. Като не можа да заглади работата с уклончиви обяснения, кметът се сопна, защото знаеше, че ако тези мърморения се разнесат извън селото, ще стигнат и до ушите на околийския управител. Г. Караславов, СИ, 59.