МЪРМО̀РКО, -то, мн. -вци, м. Неодобр. Човек, който има склонност да изразява постоянно недоволство чрез непрекъснато мърморене. — Къде сме се затичали! Тук вече не е наше, а ние сме се затичали като слепи срещу ромеите. — Виж нозете ми .. Отекли. Самуил не ги дочака да довършат. — Мърморковци! — подвикна той към тях. Д. Талев, С II, 175. Минчо беше вечно недоволен от другарите си, .. Другарите му го обичаха, въпреки всичко — мърморко с добро сърце; ще се накрещи и ще се усмихне. Д. Добревски, БКН, 63. — Слушай Вася — наведе се той към него през масата, — ти не се сърди за това, дето аз тая сутрин... Аз просто се пошегувах, а ти... пфу, какъв досаден си станал! Като стар мърморко, който не търпи никакви шеги. Ив. Мартинов, М, 43. Хапливите забележки на вечните мърморковци се замениха с възторжени изказвания. В. Райков, ПВ, 87.