МЪРМО̀РЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Говоря тихо, неясно и обикн. на себе си поради някакво недоволство, яд, възбуда и др. Белокоса и разгърдена, .., циганката носеше на рамо голям вързоп сухи съчки, крачеше приведена и нещо мърмореше на циганския си език. Д. Ангелов, ЖС, 19. Но ето че дядо Яким взе да намалява крачките, да си мърмори нещо под нос и най-сетне се спря. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 113. Поп Павел си гледаше само книгите. Затворил се над тях в стаичката си, току ги ровеше и си мърмореше сам. Ил. Волен, РК, 63. Докато вървеше към черквата, Станчо цъкаше от удивление, плюеше по улицата и си мърмореше под нос: ако ти стиска, гласувай за либералите. В. Геновска, СГ, 122. Емперата беше се зачервил от яд. Обикаляше двора без работа и мърмореше. К. Петканов, СВ, 43. „Коси оставили като жени, препасали се с върви! Ходят боси и брадясали. Камшик няма, власт няма, мамицата ви ..“ — мърмореше той, като мушкаше с ръждивия махмуз коня... Ем. Станев, ИК I и II, 9.
2. Говоря или чета нещо на глас монотонно, обикн. тихо, неразбрано, неясно. В празничен ден бабичките ходеха на църква, дето старият поп Павел мърмореше от олтара. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 17. Сините му очи изглеждаха смутени, тънкият му нос леко трептеше. Като мачкаше и без това невероятно омачканото си кепе, той дълго мърмори нещо неразбрано, докато най-после помощник-командирът изгуби търпение. П. Вежинов, ВР, 49. Накитеният свещеник с уморена механичност мърмореше службата си. О. Василев, ЖБ, 33.
3. Говоря натрапливо, досадливо, изразявайки недоволството си от някого или от нещо, несъгласието си с някого или с нещо. Пък и свекървата, .., все мърмори и мърмори — туй не било тъй, онуй не било тъй. М. Марчевски, П, 196. — Тъй ли се кара кон? — мърмореше той. Я го, само пяна .. ша умори коня. Й. Йовков, ЧКГ, 175. Хората мърмореха по опашките, а жените на няколко пъти бяха правили истински митинг пред комисарството. М. Грубешлиева, ПИУ, 209. Постоянните клиенти на мекичарницата взеха да мърморят, че за Щерю Кацаров работно време нямало, когато си искал отварял. Й. Попов, ПЧ, 18. Един от представителите в комисията възкликна ужасен: — Леле, мале! Какво правите? Това за казване ли е на турците? Те веднага ще запалят селото и ще ни изколят. Другите представители също мърмореха. Г. Караиванов, П, 30.
4. Настоявам за нещо, изисквам нещо чрез постоянно подсещане, говорене за него. Дойдоха да я придумват и други, по-далечни роднини, .., а в къщи непрестанно мърмореше баба ѝ, съвсем оглупялата от старост хаджи Серафимица. Д. Талев, ЖС, 65. След десет дни трябва да бъде в София и тогава ще му се представите с писмото. Той отдавна мърмори да му намеря помощник. Д. Димов, Т, 63-64. Майка му по цял следобед мърмореше да чете и да си учи уроците.