МЪРСО̀ЛКО, -то, мн. -вци, м. Диал. Сополанко, сополан, сополивец, сополивко; мърсоливец, мърсулковец. — Ами тебе кой те слуша, бре започна чорбаджи Аврам бавно, издълбоко и като повишаваше гласа си, бавно се изправи, кой те слуша тебе бре, мърсолко! Д. Талев, ЖС, 291.


Източник: Речник на българския език (онлайн)