МЪРСОТЍЯ, мн. -ѝи, ж. Мръсотия. Мегданът беше чист от мърсотии, камъняк и храсти. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 44. Сега .. сега ще трябва с тия си ръце да бърша мърсотията от лицето ви, дявол да ви вземе! Д. Талев, ЖС, 375. — Ум голям нямам, затова и особено мнение за живота не си съставих, приех го такъв, какъвто е, .., с мизерията му, с мърсотията му. Елин Пелин, Съч. IV, 129. Постъпката на баща му безспорно беше отвратителна. Но тя беше лична негова работа и цялата тази мърсотия оставаше пак за негова сметка. Кр. Велков, СБ, 53. Разгледах добре целия град и, по моето желание, губернаторът заповяда да са вдигнат сичките купища и сичките вонящи мърсотии и да са изгорят далеч от града. Знан., 1875, бр. 5, 71.