МЪРСЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв. 1. Прех. Правя нещо да стане мръсно, нечисто; замърсявам, цапам. Тука полите на Трапезица, мити от буйната Янтра, са застроени с ред кожарски фабрики, които развалят въздуха и мърсят реката. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 169. — На тая поляна тревата е много мека и сладка. И никакво животно не я мърси. В. Андреев, ПР, 145. Но тая година не взеха семе. Копринената буба много мърси. Й. Радичков, СР, 85. Не мърси дрехите си!
2. Прен. Прех. Позоря, петня, скверня някого или нещо с някаква постъпка или думи. — Влиза поганецът в къщата ти, разполага се на софрата ти като господар, щерка ако имаш — пред очите ти ще я мърси. А. Гуляшки, СВ, 12. — Лошо се е случило, разбира се, щом приемаш тука кантонерина да мърсите къщата .. На Манка, .. отведнъж като че ѝ прерязаха краката, някой я мушна с нож в гърдите и а-а да залитне на пода. Кр. Григоров, ПЧ, 45. — Сякаш между вълци и лисици живея. Да бих имал сила, с един удар бих ги натикал в пъкъла, да не мърсят земята! Р. Стоянов, М, 49. Никога престъпници като тях [върховистите] да не мърсят със своето присъствие вашите села и градове! Д. Талев, И, 399.
3. Непрех. Остар. и диал. Блажа. Някои млади чапкъни мърсели даже и през Петровите пости. З. Стоянов, ЗБВ I, 112. Селяните, заковани на мястото си, изглеждат ту Босната, ту Кара Коста. Най-сетне единът се решава и почти им отправя укор, задето едели жаби: та те изпаднали талиянци ли са или шваби, та да мърсят и то през пости с костени жаби. —Мърсиме ли? — извиква сърдито Босната. Перво и перво, байно, средите и петъците вече не ги пази никой. Ст. Чилингиров, ХНН, 207. мърся се I. страд. и взаим. от мърся (в 1 и 2 знач.). II. Възвр. от мърся (в 1 знач.).
МЪРСЯ̀ СЕ несв., непрех. 1. Ставам мръсен, нечист; цапам се. Дрехите се мърсят лесно, когато са светли. Δ Бялото се мърси много бързо.
2. Прен. Позоря се, петня се с някаква постъпка или думи. Съпротивява се душата на изкушения и подмамки, дорде има обич и вяра — мърси се и в мръсотията ликува, вместо да ридае. Ем. Станев, А, 11. — Абе кръстник, тя работата е такава, че даже човек, дето хич не се е мърсил с нея, веднъж да го опарим, сетне не ще смее много да шава. — Знам, знам, нали и аз съм на този хал. Напразно утрепахме Чолака. В. Нешков, Н, 326. Инсинуациите са тъй низки, тъй хлапашки, че аз се отказвам да се мърся с тяхното цитиране. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 275.
3. Остар. и диал. Облажвам се; блажа се. „Мамо — ще рече, — от Великден не сме се мърсили с пиленце, пък я виж, нощес е осланило, сняг ще падне.“ Н. Нинов, ЕШО, 45. Може нарочно да я вземе и после да приказва, че поп Антония през великата неделя се е мърсял с луканка. Т. Харманджиев, КЕД, 77.
◊ Мърся си ръцете. Разг. Извършвам някакво непочтено, нечестно дело, престъпление или вземам участие в нещо нечестно, в някакво престъпление. А после още повече се озлоби, когато ме оклеветиха в съда, че уж съм имал някаква работа с жена му .. Глупости, аз ще си мърся ръцете с една пачавра. К. Калчев, СТ, 256-257. — Къде е сега Стайко Угрипката? — Имай търпение, не бързай! Не ти позволявам да си мърсиш ръцете с неговата кръв. Той е моя жертва. Остави аз да отмъстя за баща ти и за всички ви. К. Петканов, П, 37.