МЪРТАВЀЦ, мн. -вцѝ, м. Остар. и диал. Мъртвец, покойник; мъртвалник. През нощта се чул страшен писък и плач по всичката египетска земя. Във всяка къща имало мъртавец, само у еврейските къщи нямало умрял човек. Д. Манчев, НН (превод), 30. Ако го прескукнувала мъртавецот мъчка и тогай пак са чинел вампир. Нар. прик., СбНУ I, 147.
— Друга форма: мъртοвѐц.