МЪРТВЀШКИ, -а, -о,, мн. -и, прил. 1. Който е на мъртвец. Една мъртвешка ръка се е провряла между ритлите и виси между спиците на колелото. Л. Стоянов, Х, 68. Чернобрадият все държеше бялата мъртвешка глава в ръцете си, пред гърдите. А. Дончев, ВР, 13. Тук се разказва как един самоубиец, в образ на вампир, с вледенено сърце и мъртвешки очи, всяка година на задушница излиза из гроба и броди по света да дири своята възлюблена. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 99. На нара беше проснат човешки труп с открито мъртвешко лице. Д. Ангелов, ЖС, 285. И лицето ѝ беше по-друго — бледо, без кръв, мъртвешко; такова беше лицето ѝ, когато я сложиха в ковчега за погребение, цялото побеляло, студено. Д. Талев, ПК, 336. Мъртвешки скелет. Мъртвешки прах. // Който е свързан с погребението на мъртвец. И в мъртвешкия ковчег той [Блок] си беше все същия красавец с правилни линии на антично лице, изрязани сякаш от длетото на Праксителя или Микеланджело. Кр. Кюлявков, СПП, 32. По едно време ми се стори, че облаците не са облаци, а сенки човешки .. Всичките са обвити в своите мъртвешки покрови! М. Георгиев, Избр. разк., 168.
2. Който е характерен за мъртвец; който е като на мъртвец. Очите му [на дядо Антип] бяха неподвижни и бяха останали без поглед, а страшно измършавялото му лице беше добило студен мъртвешки цвят. Ил. Волен, БХ, 80-81. Станкул блъсна вратата, влезе. По лицето му нямаше ни кръв, ни живот. Нищо нямаше освен страшна, мъртвешка бледнина. Ст. Марков, ДБ, 279. — Да, ще гледам да заспя. И притвори клепките си, които бяха подпухнали и сини и придаваха на лицето ѝ съвсем мъртвешки вид. Д. Димов, ОД, 50. Върху скалист нос над водите седяха снажен каракачанин и съвсем дребна каракачанка. Тази бе младичка — момиче навярно. Но то бе с такова мъртвешко лице, че сочеше като да е излязло от гроб. А. Страшимиров, Съч. V, 119-120. Жълтеникавите мъртвешки ръце на болната [Мария] се протегнаха и почнаха да удрят безразборно върху клавишите. Музиката, която излезе от рояла, приличаше на говора ѝ: трагичен шум, безреден поток от дисонанси. Д. Димов, Т, 190.
3. Прен. За глас, звук — глух, злокобен. Но свиренето на нощния вятър, мъртвешките звукове и тишината на вилата продължаваха да я [Ирина] потискат. Д. Димов, Т, 398. — Господин полковник, бомбата е възпламенена. — докладва с мъртвешки глас наблюдателят. П. Вежинов, СП, 134.
4. Прен. Който се проявява в много голяма степен, изцяло, напълно; пълен. По някои комини стърчеха на един крак червеноклюнести щъркели, които клепеха звънливо и смущаваха мъртвешката тишина на селото. Ив. Вазов, Съч. VII, 135. А сега всичко в душата ѝ [на Ирина] бе потънало в бездна на мъртвешко равнодушие, на тиха, равна, убийствена печал. Д. Димов, Т, 651. Подигнатото ми настроение обаче започна скоро да се понижава и да върви към замръзване, колкото от тежкия път, значително повече от дълбокото мъртвешко мълчание, цареще навред около мене. Н. Попфилипов, РЛ, 96. А боецът от Каймакчалан и Черна пак загуби съзнание и обезкървеното му лице с мъртвешко спокойствие се взря в посивялото студено небе. А. Гуляшки, Л, 5. Стефанов .. наблюдаваше с мъртвешко безразличие това, което ставаше наоколо му. Ем. Манов, ДСР, 472.
◊ Мъртвешка глава. Зоол. Пеперуда от сем. Вечерници, вредител на растенията от сем. Картофови, която на гърба си има шарка, наподобяваща човешки череп с две бедрени кости под него. Acherontia atropos. Пеперудата мъртвешка глава снася яйцата си само върху растения от семейство картофови, към което се отнасят: доматите, картофите, татулът, старото биле, тютюнът и др. НТМ, 1968, кн. 5, 17. В нашата страна също са наблюдавани прелети на пеперуди — на мъртвешката глава, поветицовата вечерница и олеандровата вечерница. ВН, 1967, бр. 5028. 4.
— Друга (диал.) форма: мъртвѐчки.
МЪРТВЀШКИ нареч. 1. Като мъртвец. Арестантът лежеше на пода по гръб, мъртвешки прострял ръце покрай тялото си. К. Георгиев, ВНП, 68. Дворецът сякаш бе откъснат от цялата останала България. А и цяла България мълчеше мъртвешки. Й. Вълчев, СКН, 525. ● Обр. Южна нощ. / Звездна вис. / А морето — мъртвешки застинало. Мл. Исаев, ТП, 33.
2. В много висока степен, изцяло, напълно, абсолютно. И ръцете, и челото бяха мъртвешки студени. Кр. Велков, СБ, 127. Само гърбът на носа му и една тънка ивица на челото бяха запазили цвета на човешката кожа. Но това беше сива, мъртвешка студена белина. Кл. Цачев, СШ, 12. Тя бе чула последната новина .. Лицето ѝ беше мъртвешки бледо, но все пак не издаваше паника. Ст. Волев, МС, 123-124. И всички емнали се боси, / с лица мъртвешки посивели / отиват: вечно зло ги носи / към ниви, глухо опустели. П. К. Яворов, Съч. I, 47. Шосето се простираше пред нас бяло и гладко като огряна от небето мъртва река. Беше съвсем тихо и мъртвешки безлюдно. П. Вежинов, ЗНН, 116. Искаш ли да опиеш някого, тури му в чашата кал от ушите. Вярват, че изеднаж щял да се опие мъртвешки. СбНУ ХV, 59. Мъртвешки тихо е наоколо. Δ Мъртвешки пусто е селото след земетресението. // В съчет. със спя. Дълбоко, непробудно. Димитър Йонков, .., лежеше възнак с провесена ръка и крак и спеше мъртвешки. Д. Ангелов, ЖС, 266.