МЪРТВЍЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. За място — който не се огрява от слънце и е сенчест и влажен. Макар и равно, мястото беше усойно, мъртвичаво, сумрачно. Дивата трева стигаше до коляно. Й. Радичков, СР, 67. Само някъде из най-дълбоките мъртвичави усои в планината отчаяно се обажда зимата към северния вятър: „На помощ, братко, на помощ!“ Т. Харманджиев, КЕД, 16.