МЪ̀РТВОРОДЀН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е роден мъртъв. — Господи! Жива ли е жена ми! — извика младият човек, като хвана професора за раменете. — Да, вашата съпруга се чувства отлично, .. — Тогава детето е мъртвородено? — Не, и детето е добре — каза малко смутено професорът. Св. Минков, БФ, 41. Кой би ѝ казал и какво — на майка / при смърт, за рожба мъртвородена. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 162.
2. Прен. Книж. За идеи, планове и др. — който предварително е обречен на неуспех, който не може да се реализира, да просъществува поради особености на същността му. За нас са важни не толкова тези тъй също мъртвородени искания, .., колкото интересното положение, в което са попаднали дипломатите. Пряп., 1903, бр. 30, 1. Мъртвородени идеи.