МЪРЦЍНА ж. Диал. 1. Умряло незаклано животно; мъртвечина.
2. Болнав, слаб човек; мърцо.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МЪРЦЍНА нареч. Простонар. Без да принеса полза, без полза, без да послужа, напразно. Можехме да умрем поне като се браним мърцина. Ив. Вазов, Съч. VII, 142. Честит е, кой мърцина не умира, / кой може подвизи да завещай. К. Христов, Кр, 37. Разхвърленият в двора дървен материал изгни мърцина. // Без да има смисъл, без да си заслужава, без да си струва. Ти си млад, животът е пред тебе, а за какво трябва да умираш така мърцина? Д. Кисьов, Щ, 67. — Човек е това, което му остава, след като е загубил всичко! — отвръща Асен в нейните спомени. Но защо трябваше да загинат мърцина? — го пита тя. — И това е човешко: да загинеш ей така, мърцина! Бл. Димитрова, Лав., 315-316. С векове народа ни мърцина / живя в душевен мрак, ражда се и гина / со скотовете скот. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 63. В боя дадоха жертви мърцина.
◊ Отивам си / отида си (ида си) мърцина. Обикн. в св. в мин. вр. Простонар. 1. За нещо — не мога да бъда използван, употребен, да послужа за нещо. Овцете се разболяха и умряха — отидоха си мърцина, дори вълната им не посмяхме да приберем. 2. За някого — умирам, загивам напразно, безмислено, нелепо. — Размирни времена дочакахме, синко — съветваше го бащата .. Ще миряса, ще се оправи пак светът, но горко томува, който си иде мърцина. Г. Караславов, Избр. съч. I, 73. Не поставиха правилна диагноза, сбъркаха с лечението и човекът си отиде мърцина.
— Друга (диал.) форма: м ъ р ц ѝ н е.