МЪРЦЍНЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Който е от умряло животно. Това е мърцинево месо фърлете го на кучетата. БД I, 113.

2. За човек — болнав, слаб, изтощен.


Източник: Речник на българския език (онлайн)