МЪРЦИНЯ̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Човек, който използва умряло животно, мърцина, мърцине. Ветеринарният се нахвърли върху Николина: — Как можа да позволиш това? Ти носиш отговорност! — Аз им каз-
— отвърна Николина. — Момичето ни предупреди — изстъпи се дядо Въльо, — ама тия, нашите мърциняри. — Така де, да хванем барем от кожите нещо! — обади се в тъмнината гласът на Боньо. Ст. Даскалов, СЛ, 206.