МЪРЧЕЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Мрачен, мъжделив. Неиздигнатите фитили на лампите отпущаха мърчелива виделина въз сцената. Ив. Вазов, Съч. IХ, 22. Какво отчаяние облада душата му, когато, като ся затече към едно мърчеливо нечто, което той сякаше стряхата на сламената му къща, .. познава заблуждението си. Д. Попов, СбРС (превод), 90.