МЪРШАВЀЯ, -ѐеш, мин. св. мършавя̀х, прич. мин. св. деят. мършавя̀л, -а, -о, мн. мършавѐли, несв., непрех. Ставам постепенно все по-мършав, все по-слаб; слабея. Противоп. дебелея, пълнея. Туберкулозният бацил разрушава организма главно по механически начин, но в същото време той отделя отровни субстанции, които не могат да убият организма, но го карат да мършавее. Пряп., 1903, бр. 83, 3. Тие дни гледам, че бялото пиле с черното крило, което имаше и на опашката си две черни пера, захваща да мършавее и да са замислюва нещо си. Л. Каравелов, Съч. III, 22. Коне мършавеят, воловете в глина / оплескани, жалки, едва се подвижват. / Над бойната армия гибел надвисва! Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 177.