МЪРШЛЯ̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Мърша1. Купчинята мършляк да му изедет. СбНУ VI, 210. Да му набабне мео като на мършляк. СбНУ VI, 208.


Източник: Речник на българския език (онлайн)