МЪСКА̀ ж. Диал. 1. Муле. На улицата, пред широката порта на българската митрополия Борис Глаушев завари над тридесетина коне и мъски, всички вече натоварени с вързопи, пълни врещи, сандъци. Д. Талев, ГЧ, 327. Навън, пред сайванта, се слуша тропот на мъски и говор — войводите обмислят нещо. А. Страшимиров, Съч. V, 374. Изнасянието и внасянието на стоки става все с мулета (мъски), .. Тия животни са на голямо употребление и почете у родопските жители. Ст. Шишков, ЖБ, 26. Уплаши се цар Костадин, / веднъг яхна бела мъска, / преличи се цар Константин / и побегна да си бега. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 481. Питали мъската кой ѝ е баща, а она рекла: атът ми е вуйка. Погов., Н. Геров, РБЯ III, 99.
2. Катър. От домашните скотове има мъски (катъри), кози и други дивяч. С. Бобчев, ПОС (превод), 99. Натоварили си покъщнината и богатството на мъски и магарета и се разбегали кой накъде види. СбНУ III, 177. Утро само кога се осъмне, / пищит тога страшен делибаша: / „Ал слушайте, солунски гражане! / .. / Благо дайте дванаесет товари / со се мъски, с млади кираджии.“ Нар. пес., СбБрМ, 149-150.