МЪ̀СКАМ, -аш, несв. Диал. 1. Прех. Бия (в 1 знач.); тупам, бъхтя (Н. Геров, РБЯ).
2. Непрех. За светкавица — бляскам, святкам (Н. Геров, РБЯ).
3. Непрех. Бера, гноя. Страшно ми мъска ногата. СбНУ ХIII, 268. мъскам се страд. от мъскам в 1 знач.
