МЪСТ1, -тта̀, мн. няма, ж. 1. Отплата за извършено зло; отмъщение. — О! Страшна ще бъде мъстта на царица Ирена, за едного — на цял народ ще отмъсти. Н. Райнов, ВДБ, 109. Когато Вълчан се върна в къщи обезумял от болка и срам, той не мислеше за нищо друго освен за мъст. Й. Йовков, Ж, 1930, 50. — Тия поборници не са като Куката и даже като Хитов не са. Те са заложили главите си за общото добруване, а не за лична мъст. Г. Манов, КД, 126. Той не знаеше как ще го посрещнат сега по разорените села людете, които бе подтиквал да дигнат ръка срещу голямата турска сила и които бяха останали излъгани във всичките си надежди за освобождение. Не се ли таеше у тия люде сега злоба и жажда за мъст? Д. Талев, И, 619-620. Отдавна мъст замислил беше той / за Фрина, що му любовта отвъргна / и го осмя. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 35.
2. Чувство на неприязън, омраза, ненавист (подбуждащо желание за разплата в отговор на причинено зло). Липсваше му великодушие, душата му бе пълна само с мъст. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 426. От „Никотиана“ щеше да остане само спомена за великолепието на господарите ѝ и нищетата на работниците ѝ, .., само имена, които у едни щяха да будят мъст, у други презрение. Д. Димов, Т, 546. Строга и тежка е народната присъда, даже и тогава, когато е чужда и на всякаква мъст и злопаметност. П. Делирадев, В, 302. Зло е да служиш на двама господари: на бога и на земните властници; ..; да кърмиш мъст и кръвнина у себе си, да забравяш божията благост. М. Смилова, ДСВ, 145. — О, аз видях как предадоха на смърт седмина велможи и чух техните писъци зад завесата .. Царицата се смееше лукаво и горда мъст лъскаше в очите ѝ. Н. Райнов, ВДБ, 83-84.
◊ Държа мъст като камила. Разг. Много съм отмъстителен, злопаметен. Мед купува, мъст продава. Употребява се за човек, който е зъл към другите и прави добро само когато е в негова полза.
МЪСТ2, -тта̀, мн. няма, ж. Пресен гроздов сок, непрекипяло сладко вино; шира. Безконечни кервани от коли, натоварени с щайги грозде, слизат от хълмовете към винарската изба .. Няма ги вече вехтите кораби, които плискаха мъст в коловозите. А. Каралийчев, С, 102. В съседната къща мачкаха грозде и точеха мъст. К. Петканов, СВ, 190. Докато има достатъчно захар и хранителни соли, и азотни вещества в мъстта (ширата), гъбичката продължава да живее. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 66.
- От лат. (vinum) mustum през гр. μονστος.
МЪСТ3, -тта̀, мн. няма, ж. Диал. Свинска мас.
- От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.