МЪСТАКУ̀ЛКА ж. Диал. 1. Вид сладкиш, приготвен от мъст, нишесте и орехови ядки с форма на суджук; балсуджук, мъстеница. А пък Дешка със майка си / петмез си варяха, / грозденица, мъстакулки / за зимъс готвеха. Ц. Гинчев, ДТ, 107.

2. Твърд тестен сладкиш (като малки хлебчета), приготвен с мъст, петмез или мед. На село правят сладки курабии най-често с мъст и затова ги наричат мъстакулки.


Източник: Речник на българския език (онлайн)