МЪ̀СТЕНЍЦА ж. Диал. 1. Балсуджук, мъстакулка. От мъст си правят българите и мъстеници, като я варят, доде ся сгъсти доволно, и гудят малко чисто брашно и с нея поливат ядки от орехи или кляпеши, нанизани на нитка. Г. Раковски, П, 75. На следния ден в дворищата лумват огньове под грамадни бакърени тави, дето се вари петмез и каша, а в един ъгъл на кръстосани въжа висят за сушене топлите мъстеници. К. Константинов, НПГ, 65.

2. Мъст2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)