МЪСТЍТЕЛ, -ят, -я, зват. -ю, мн. -и, м. Остар. Книж. Отмъстител. Той постоянно говори с възторг за балканския хайдутин. Само в него той вижда образец на свободния човек в България, а също и единствен мъстител на турските зверства. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 77. На крак, народе, съдниче мъжествен, / мъстителю всеблаг и строг. Д. Полянов, Избр. ст, 39.