МЪСТЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Отмъстителен. Когато съгледаха приближаващите се кола, всички спряха работата си и вторачиха злобни мъстителни погледи в мене. Ив. Вазов, Съч. VII, 136. На Касабова и на Грудова са не харесваше Раковски, защото беше по-умен и по-деятелен от тях; а ограничените и ленивите хора почти сякога биват завистливи, мъстителни и пакостни. П. Хитов, МП, 66. На тоя свят няма нищо по-вредително и по-убивающе от онзи религиозен способ, .., който са състои в заплашвания на непослушните с божието наказание или със злите и с мъстителните духове. Знан., 1875, бр. 10, 154. Но викна най-после неволний изменник: / „Ах, варвари! .. Ще отмъстя!“ / И скочи. И смело към царския сенник / подкради се тихо мъстителний пленник /със дъх затаен на уста. К. Христов, Т, 76.