МЪСТЍТЕЛНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от мъстителен; отмъстителност. Славчо беше белимелец, това съвпадение даде кураж и право на пленителите му да наситят до воля зверската си мъстителност. Ив. Вазов, Съч. VII, 58. Попов му предложи [на Вазов] да остане в лагера, за да не му се случи нещо в града, .. Вазов не рачи да го послуша и продължи пътя си с разбунтувана от мъстителност душа. С. Радев, ССБ II, 124. Гордост, любов за свобода, смелост, мъстителност — ето по-главните черти на този малък, но страшен народ. П. Кисимов, ОА II (превод), 70. Така нареченото индоевропейско племе са отличава с ум, с предприемчивост и с мегк характер; монголското са отличава с ленивост, с мъстителност и с неподвижност. Знан., 1875, бр. 22-23, 341.