МЪСТЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., непрех. Отвръщам, отплащам се за извършено зло; отмъщавам. Помолих те да благословиш бъдещите ми дела. Ти попита какви са и аз ти доверих, че ще събера робите да мъстя и да се боря с поробителя; на насилието ще отвръщам с насилие, на силата със сила, око за око, зъб за зъб. Ем. Станев, А, 223. Пет години бе слушал мъките на сиромасите и бе мъстил на изедници. П. Константинов, ПИГ, 129. На тебе, старче, добър път! Ако нещо разбере боляринът и дири да ти мъсти, кажи на старейшината Горазд Мъдрия. А. Дончев, СВС, 164. В онова време са известихме, че турските сеймене дошле на сватбата на едно българче и обезчестиле невестата му. Това известие ни накара да мъстиме. П. Хитов, МП, 26. Юнакът тегло не тръпи, / ала съм думал и думам: / „Блазе му, който умее / за чест и воля да мъсти.“ Хр. Ботев, Съч. 1929, 31-32.