МЪТЀЖ1 м. 1. Само ед. Мътене1.
2. Рядко. Утайка от твърди частици в течност; мътилка, мътнина. Купил пет бутилки оранжада и всичките са с мътеж.
МЪТЀЖ2 м. Остар. Метеж. И така, сичките [жени], изпълнени от гняв и лудост, отишли в царския дворец и започнали да правят толък мътеж и да викат толкова, гдено царьо останал хемен като изумлен. ВУХБ (превод), 18.