МЪТЍЛКА1 ж. 1. Мътна течност. Групата се изправи пред боботещата мътилка. Настръхналият вцепеняващ шум на реката, .., замайваше главата. К. Кръстев, К, 167. Всяка бързаше първа да си напълни менците, защото по-късно водата по геранското дъно се превръщаше на мътилка. Ст. Марков, ДБ, 383. Когато скитах из Африка, често пъти пиех мътилка от блатата. М. Марчевски, ТС, 118. Неудобството на тая съборетина не е толкова в туй, че всеки момент може да рухне в калнозелената мътилка на канала, колкото в обстоятелството, че е на нивото на улицата и не ми дава никакви предимства за наблюдение. Б. Райнов, НН, 237-238. Тя печеше ръж, мелеше я в ръчната си бакърена воденичка и така си приготовляваше една топла блудкава мътилка, която подслаждаше с бучка захар, колкото съвсем да не горчи. А. Гуляшки, Л, 390.
2. Неразтворими неорганични и органични вещества в течност, които я правят нечиста и непрозрачна; мътнина. Рекичката течеше мътна, светлокафява. Емине се зачуди — откъде се е свлякла тая мътилка във водата. Б. Несторов, АР, 165. Той намекваше за третото поредно пълноводие на Дунава, когато водите на реката са се вдигнали нависоко и рибните стада са се изпокрили незнайно къде, смутени и подплашени от мътилката на придошлата вода. С. Северняк, ОНК, 115. В ниските и сенчести места се гушеше сняг, паднал рано. Той издъхваше рано и изцеждаше мътилка в потоците. Й. Радичков, НД, 76. Преди да влезе в резервоара, тя [водата] трябва да премине през утаечни отделения, където се утаява мътилката. Хр. Марков и др., ТБ, 180. Ако се размие малко почва в епруветка с вода и когато мътилката се утаи, се постави една капка от бистрата течност да се изпари върху чисто стъкло, върху него се получава петно от утаени минерални вещества. Бтн. VI кл, 38. // Тези вещества, утаени на дъното на река, море, съд с течност и под.; утайка, мътнина, мътеж. Край реката беше също така задушно .. Жабунякът се откъсна от брега и заплува над водата, а от плиткото дъно се подигна мътилка. Х. Русев, ПС, 138. Корабът потръпна и се повлече към града. Зад кърмата водата кипна в мощни конвулсии, винтът вдигна пясък и мътилка. ВН, 1965, бр. 4303, 4.
3. Физ. Хим. Течност, наситена с неразтворими мастни или смолисти частици на друга течност или твърдо вещество; суспензия. Суспензиите и емулсиите не се наричат разтвори — те са мътилки. Хим. VII кл, 1950, 56. Ако към варно мляко (мътилка от калциев хидроокис) се прибави разтвор от обикновена захар и сместа се разклати, наблюдава се разтваряне на мътилката и се получава бистър разтвор. Хим. Х кл, 1965, 92. Когато дисперсните частици са по-големи от 100 мм, дисперсната система се нарича мътилка. М. Кожухаров и др., 93. При наливането на спирта във вода, разтворените в него смоли се отделят във вид на дребни зрънца и образуват лека бяла мътилка. Физ. Х кл., 1951, 101-102.
4. Прен. Въздух със слаба прозрачност или непрозрачен поради примесване с мъгла, поради насищане с дим, прах и под. Тежката димна завеса скри съвсем бронираните чудовища от очите им. Когато острият зимен вятър най-сетне разкъса кафеникавата мътилка — от танковете нямаше нито следа. П. Вежинов, ВР, 135. Кристалният полилей плуваше в димната мътилка и се полюляваше. Д. Добревски, БКН, 200. Дните бяха студени и ясни и само нощем по кафеникавите гънки на равнината пропълзяваше остра, суха мъгла. В нейната сива мътилка фигурите на часовите изглеждаха някак огромни. П. Вежинов, ВР, 64. Две успоредни ивици се точеха по снежната целина, отдалечаваха се и чезнеха нататък сред белезникавата мътилка на силния снеговалеж. Ст. Марков, ДБ, 29.
5. Прен. Воднистата течност в човешкото око, когато изгуби своята естествена, обичайна бистрота, прозрачност, обикн. при силен гняв, страдание, болест. Аз бях щастлив, че татко вече се връща рано и мисли за мене. В сините му очи нямаше оная мътилка, която правеше погледа му стоманеностуден, отблъскващ. Сп. Кралевски, ВО, 32. Ето, и мътилката в очите му се избистри .. И гласът му придоби нечувана до днес дрезгава коравина. — Вземи, Герасиме, дъщеря си, отведи я .., че тя спаси живота ви. О. Василев, 33,135. Очите ѝ се размътиха от гняв. Тя [Добра] продължаваше да мълчи и да гледа бея, докато гневната мътилка в очите ѝ се изля в няколко едри сълзи. Д. Талев, И, 418-419. Очите му, пълни с трескава мътилка, се движеха бързо, опипваха и голия сипей, и горичката отвъд него, все тъй гъста и бодлива. Ст. Марков, ДБ, 424.
6. Прен. Неяснота, обърканост на положение, обстановка или на възгледи, идеи и под. — Интелигенцията не е с нас! Питам се: кой ли е пък с нас? И накъде вървим ние? .. Изобщо — такава една мътилка! Нищо не може да се разбере! А. Гуляшки, Л, 148. Марин: — Поетът може да пише само когато сам е развълнуван, когато има бистра мисъл в главата си и силно чувство в сърцето си! .. Димо: — И най-сложното нещо може и трябва да бъде ясно!... Каква е тая мътилка наистина? О. Василев, Л, 33. Ще отида да поговоря с него. — Иди, иди се нагълтай с мътилка — засмя се професорът. М. Марчевски, ТС, 64.
7. Прен. Неприятно, мъчително потискащо чувство или физическо страдание. Ужасното се бе случило след няколко дни. Тогава то го бе потресло така силно, че и сега чувстваше в душата си страшната мътилка. П. Вежинов, ДБ, 132. Асенчо и не помисли да я успокоява. Свил вежди, закрачи нагоре-надолу по пода, .. Тежка мътилка гнетеше душата му. Уморен да се гневи, .., да доказва правото си .., той смътно усещаше, че нещо важно му предстои. Р. Михайлов, ПН, 183. Петко разбра, че Гана най-много бе мислила за него, най-много страдала, задето я измъкна из мътилката на недоволството и ѝ показа, макар и за кратко, хубавото. Ст. Даскалов, СЛ, 524. Спокоен, примирен, той изслуша баща си. Думите уталожваха парливата мътилка на мъката, тя се избистряше и оставаше някъде на дъното само горчива утайка. Т. Харманджиев, Р, 156. Едва сега мъжът усети, че се задушава. Усещаше още лошия вкус в устата си, ушите го боляха, в главата му беше мътилка, когато отново се потопи във водата и потърси харпуна. Ат. Мандаджиев, ОШ, 9-10.
МЪТЍЛКА2 ж. Диал. 1. Буталка (в 1 и 2 знач.), бутало; мътелка, бучка, мътка, мателка. Мътилки, ръчни машинки за масло, .., и различни детски къпални бяха прости работи, но със завършена изработка. Св., 1927, бр. 29, 4. Магарето щеше да продаде .. Но къщата? .. Мътилката, с която биеше масло. Чибурът за сирене. Г. Мишев, ЕП, 212. Чрез биенето млекото в мътилка, отделните капчици масло се съединяват в едно цяло. Н, 1881, кн. 2, 157.
2. Мляко, което се бие за извличане, отделяне на маслото, съдържащо се в него. „Мъжо, аз днес ше ида на нива да ора, а ти ша останеш у село .. и ша убийш мътилката и забъркаш ярма!“ Нар. прик., СбНУ ХХХVIII, 168.
МЪТЍЛКА3 ж. Диал. Мътачка. Ланска квачка, дваж мътилка .. ма, .. ма, / кален шипар у кочина .. бе, .. бе. Нар. пес., СбВСт, 930.